[Рецензия] на Брулени хълмове: Марго Роби и Джейкъб Елорди палят екрана, а филмът образува буря от плът

| |

Снимка: Warner Bros

Готов ли си някой най-накрая да каже на глас това, което всички сме усещали между редовете на Емили Бронте? Че Брулени хълмове не е само романтична мъгла и тъжни погледи, а история, която мирише на пот, власт и желание.

Емералд Фенел явно няма намерение да се прави на "възпитана" режисьорка. Ако си гледал Солтбърн, знаеш за каква енергия говорим. Тук тя взима Брулени хълмове и го завърта като оперна лудост, която не се срамува от плътта, от игричките на доминация и от онова напрежение, което те кара да стискаш облегалката.

Филмът стъпва върху една проста истина: всяка екранизация на този роман досега е била или прекалено кротка, или прекалено "училищна". Интересното е, че през годините рейтингите вървят нагоре, сякаш киното постепенно си признава какво всъщност има в книгата. И ето я Фенел - този път с R рейтинг, което ти казва директно: това не е Брулени хълмове за ученици.

Марго Роби е Катрин Ърншоу, но не като порцеланова героиня от класическа драма. Тя е нахална, жива, разглезена, но и болезнено свободна. От онези хора, които не понасят да им казват какво "трябва". А Джейкъб Елорди като Хийтклиф е точно правилният избор за новото поколение - мрачен, наранен, с присъствие, което пълни кадъра и без да говори много.

Фенел започва с провокация, която веднага ти настройва сетивата. Чуваш въжета, дишане, усещаш намек за еротика, после кадърът ти подхлъзва очакванията. И точно това прави тя през целия филм - подава ти сладкото, оставя те да се приближиш, после рязко се дърпа. Не за да те измъчи, а за да те накара да искаш още.

Визуално Брулени хълмове е като два различни кошмара. Имението на Ърншоу изглежда като черна приказка - ветрове, камъни, буря, сякаш земята е ядосана. А светът на Линтън е друг вид ужас - лъскав, плътен, почти като бордей, който се прави на аристократичен дом. Единият свят те дави с кал и студ, другият те задушава с излъскано лицемерие.

Историята я знаеш: Катрин обича Хийтклиф, но се страхува да плати цената. Избира сигурността, парите, спокойния живот. И после плаща с години вътрешна разруха. Тук обаче Фенел не се интересува само от романтиката. Тя набляга на властта: кой държи другия, кой унижава, кой отмъщава, кой се прави на силен, докато всъщност умира отвътре.

Има сцени, които са нарочно прекалени - като кадър, в който Хийтклиф си тръгва на фона на кървавочервено небе. Това е кино, което се страхува от нормите и ограниченията. Някои зрители ще се хилят и ще кажат, че е театрално. Други ще го изядат с очи, защото точно така се усеща тази история - голяма, грозна, красива и болезнена.

Музиката също играе силно. Фенел си позволява модерни парчета и усещане за "болезнена любов", което говори на хора, които гледат A24 и Neon и искат киното да им прави нещо физически, не само умствено. Тук имаш корсети, които се стягат до ръба, имаш образи, които намекват за секс и унижение, имаш страст, която не е поетична, а направо хищна.

Най-големият трик е какво Фенел прави с удоволствието. Тя ти дава малко, но не колкото очакваш. И накрая отрязва точно навреме. Все едно ти казва: "Не, няма да те оставя да се наситиш, защото тогава магията умира." И това е смело решение, защото рискът е ясен: когато дадеш на тези герои да си вземат своето, може да убиеш проклятието на неизживяното, което прави Брулени хълмове толкова обсебващ.

Това е прекрасен подарък за феновете, защото най-накрая получаваме Брулени хълмове, който не се преструва на "възпитан". Фенел разбира, че забраненото и неизказаното са горивото на тази история, и играе точно там. Да, тя е дръзка, понякога прекалява, понякога ще те дразни нарочно. Но ако искаш екранизация, която да те кара да усещаш, а не само да кимаш учтиво, тук има какво да вземеш.

Премиерата на "Брулени хълмове" по кината в България е точно днес и това изобщо не е случайно - пускат филма нарочно за Св. Валентин, сякаш искат да ти кажат: забрави розовите сърца и захарните комедии, тази любов е буря, която боли, изгаря и те държи буден още дълго след финала.